В Стралджанския край разказват една легенда, че ковачеството се е появило най-напред от занаятите и е дарба божия за хората.
Господ дал на хората огъня и само на най-силните – умението да коват желязо.
Преди години в този край не е имало селище, в което да не живее и работи ковач. Той е правил и ремонтирал всички сечива от желязо, необходими за стопанството и другите занаяти, за градеж на къщи, разнообразните предмети, изпозлвани в домашния бит прибори за огнището, свещници, катинари и т.н. Хората са вярвали в магическата сила, която крие ковашкия занаят и всичко преминало през ковашки огън и чук.
Затова по традиция на сватбите е отправяна специална покана към семейството на ковача, което е дарявало младоженците с прибори за огнище пиростия, конче, верига и маша и в замяна е получавало богати дарове. И досега приборите за огнище и кошовете за дърва са едни от най-красивите произведения на ковашкото изкуство